Какви са необходимите промени?
Целта на системата на училищното образование е да осигури равен достъп до качествено образование с оглед развитие в максимална степен на потенциала на всяко дете и ученик и постигане на ключовите компетентности, както за пълноценна личностна и социална реализация. Заедно с това, както и във връзка с осигуряване най-благоприятни възможности и условия за учене, е необходимо училището да си постави за цел постигане на цялостно физическо, психическо и социално благополучие на всяко дете и ученик.
Училището е отговорно не само за опазване на здравето на децата и младите хора, но и за изграждане на система от знания, умения и позитивни нагласи за здравословно поведение у всеки ученик. Ето защо психическото и физическото благополучие трябва да станат една от задачите на училищното образование.
Системата на училищното образование наред с възможностите за възпитание в демократично гражданство, патриотизъм, зачитане на законите на страната и уважение към правата и свободите на другите трябва да подпомага децата и младите хора в избора им на здравословен начин на живот.
За осигуряване на достъп на децата и младите хора до системно интерактивно и базирано на изграждане на жизнено важни умения здравно образование предлагаме да се отстоява здравното образование да станe част от задължителната подготовка на учениците, да бъде включено в държавното образователно изискване за учебно съдържание (или както беше предложено в новия закон - Държавен образователен стандарт за училищна подготовка) и часовете да се провеждат от учители, преминали специално обучение.
Предлагаме в стандарта да се добави нова културно-образователна област, която да адресира личностното, социалното екологично и гражданското развитие и здравословния начин на живот на учениците и да обединява здравното, гражданското и екологичното образование.
В сега създадените културно-образователни области и предмети здравното и екологично образование, са включени в културно-образователна област „природни науки и екология”, като здравното образование, което има за задача да изгражда знания, умения и нагласи за здравословен и екологичен начин на живот е част от предмета „биология и здравно образование”, а гражданското образование е включено в областта „обществени науки, гражданско образование и религия” и се изучава междупредметно. Подготовката на децата и младите хора като активни, отговорни и самостоятелни личности е нереалистично да се осъществява в рамките на природна или обществена наука, където обучението е насочено основно към усвояване знания за природата и обществото. Този процес изисква психологическа подкрепа и интерактивно обучение, насочено към изграждане на социални и жизненоважни умения, осъществявано от специално подготвени за целта учители и/или педагогически съветници.
Световната здравна организация определя жизненоважните умения са серия от психосоциални компетентности и междуличностни умения, които помагат на хората да вземат информирани решения, да решават проблеми, да мислят критично и креативно, да общуват ефективно, да изграждат здравословни отношения, да са съпричастни с другите, да се справят с трудностите и да управляват живота си по здравословен и продуктивен начин. За съжаление към момента българското училище не отговаря на потребностите на младите хора от изграждане на жизненоважни умения и по-голямата от българските учители не са подготвени да водят образователен процес, центриран върху личностното и социално развитие на учениците.
Създаване на една нова културно образователна област, която да обедини трите предмета, би отговорило на тези изключително важни за съвременното развитие на младите хора потребности, би довело до включването им в Държавния образователен стандарт за училищна подготовка, до създаване на адекватни образователни програми по трите предмета, и би позволило да се изградят знания и нагласи за здравословен и екологичен начин на живот и изграждане на активна гражданска позиция у младите хора.
Важно е здравното образование да започне от първи клас и да надгражда в различните свои области знания, нагласи и умения у учениците във всички класове – да се започне с изграждането на хигиенни навици в първи клас и да се завърши с изграждане на умения за партньорство и родителство в 11/12 клас.
И не на последно място, както показват редица изследвания, образованието и здравето са повече от взаимосвързани. Изследванията показват, че хранителният статус на детето влияе върху способностите му за възприятие и резултатите от положените тестове. Тежки инфекциозните заболявания, които могат да бъдат избегнати с повече информация за тях, често водят до отсъствия от училище, което пък води до изоставане и дори отпадане от училище. Освен на индивидуалните фактори, не по-малко важно е да се обърне внимание на подобряването на условията на средата за учене. Децата не могат да ходят на училище и да се концентрират, ако са разстроени или се страхуват от насилие. От друга страна, децата, които са учили повече години в училище (по данни на Световна банка, Евростат, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и СЗО) се радват на по-добро здраве и възможности. Затова съвременният образователен подход започва да акцентира все повече върху развиването на умения и насочване към всички аспекти на здравето, включително физическото, социалното, емоционалното и умственото здраве .